Време е да преосмислим ортодоксалността на обменния курс за отворените икономики

Писателят е основен икономист в Междуамериканската банка за развиване

От колапса на режима на конвертируемост в Аржентина при започване на 2000-те години до скорошните полемики за при положение на по-голяма еластичност на обменния курс за Китай, през последните две десетилетия се водят бурни диспути по отношение на оптималния режим на обменния курс за огромните стопански системи и дребни.

Този спор е подсилен от авторитетен научен консенсус, че единствените устойчиви режими са твърдо фиксиране на една валута към друга или свободен плаващ обменен рейтинг – по този начин нареченият „ биполярен мироглед “.

Опитът от действителния свят на доста страни обаче от дълго време демонстрира, че тази дихотомия е прекомерно опростена. Рязката волатилност в няколко страни породи опасения по отношение на валутната неустойчивост и „ прекосяване “ към инфлацията. Междувременно относителната непоклатимост на стопански системи като Сингапур по време на пандемията акцентира евентуалните изгоди от потреблението на обменния курс като инструмент на паричната политика.

Вместо да се насочва към лихвените проценти, Паричният орган на Сингапур ръководи сингапурския $ обменен курс по отношение на комерсиално претеглена кошница от валути. MAS поправя темпото на повишаване или обезценяване, с цел да реализира задачите си за инфлация, като всъщност организира таргетиране на инфлацията, само че с обменния курс като инструмент. Това е нов метод, който даде впечатляващи резултати: от 80-те години на предишния век Сингапур се радва на ниска инфлация, висок напредък и забележителна резистентност на разтърсвания.

На този декор, ново изследване на Междуамериканската банка за развиване дава строга икономическа аргументация за рамката на Сингапур, най-малко за стопански системи, които са мощно отворени за търговия. Използвайки макроикономически модели, калибрирани към данни от Сингапур и Чили, изследването открива, че ръководството на обменния курс може да обезпечи обилни облаги на благосъстоянието — еквивалентно на 1,5 % непрекъснато нарастване на потреблението — за извънредно отворени стопански системи като Сингапур, където износът и вносът са съвсем три пъти Брутният вътрешен продукт.

Обосновката е ясна. В една доста отворена стопанска система неустойчивостта на обменния курс има голямо влияние върху инфлацията, производството и виталния стандарт. Чрез поправяне на скоростта на повишаване или обезценяване на валутата, паричните управляващи могат да укротят тази неустойчивост и да обезпечат по-голяма макроикономическа непоклатимост.

Уловката е, че изгодите от управлявания обменен курс се усилват с отвореността на търговията. За Чили изследването пресмята, че прекосяването към система в сингапурски жанр би понижило благосъстоянието с 0,5 %, като се има поради актуалните равнища на търговия към 70 % от Брутният вътрешен продукт. Но в случай че търговията на Чили се усили до повече от 100 % от Брутният вътрешен продукт, изчислението ще се преобърне и казусът за ръководено корабоплаване ще стартира да наподобява по-добре от свободно плаващ курс.

Това допуска, че режимът на най-благоприятен обменен курс може се развиват дружно със структурните характерности на стопанската система. Тъй като разрастващите се стопански системи се интегрират по-дълбоко в световните търговски мрежи, може да се наложи да обмислят по-голяма роля за ръководство на обменните курсове.

Разбира се, това не значи, че всяка отворена стопанска система би трябвало да одобри сингапурски обменен курс ориентиране. Управляваният флоат може да увеличи уязвимостта към спекулативни офанзиви или ненадейно спиращи рецесии в страни с ниско доверие в централната банка или обилни задължения в задгранична валута. Но главното просветление - че оптималната степен на еластичност на обменния курс зависи извънредно от отвореността на търговията - е значимо за политиците.

Урокът е, че нито един режим на обменния курс не е подобаващ за всички страни когато и да е. Политиците в отворените стопански системи би трябвало да приспособят своя метод към личните си условия, като употребяват рационално лоста на обменния курс, с цел да ръководят все по-интегрираната, само че нестабилна световна стопанска система. Понякога малко боязън от корабоплаване може да не е толкоз несъизмерим в последна сметка. Тъй като световният паричен ред продължава да се развива, това е урок, който заслужава внимание.

Констатациите от това изследване допускат, че междинните режими могат да бъдат както устойчиви, по този начин и потребни при избрани условия, изключително за мощно отворени стопански системи. И защото нововъзникващите стопански системи не престават да набират икономическа тежест и въздействие, може да има възходящ интерес към различни парични рамки, които могат по-добре да отговорят на техните потребности и условия.

Сингапурският модел, със своя фокус върху потреблението на обменния курс като политически инструмент, може да послужи като скъп модел за страните, които се стремят да балансират изгодите от световната интеграция с императивите за вътрешна икономическа непоклатимост. Това евентуално може да докара до по-разнообразен и резистентен световен паричен пейзаж.